"Нишка" е моята дума на 2024г.
Нишка, която, вплетена заедно с много други, конструира въже. Въже, което има силата да отнеме живот. Живот, твърде цветен, за да бъде запомнен с акта на смърт.
Нишка, която като невидима сила ме свързваше с хората, чиито думи и прегръдки ме топлиха като вълнени пуловери.
Нишка, която се превъплъщаваше в на пръв прочит случайни мисли, послания, съобщения, знаци, които формираха една прежда от съвсем закономерни взаимосвързаности.
Нишка, която си подавахме взаимно с хората, с които разплитахме заедно комплексните лични истории. Преди да заемат форма, която да носи смисъл, нишките сякаш изглеждаха загубени в пространството.
Нишка с цвят на злато, която залепя счупените части на един съд, за да може той да пази спомените, да удържа на напрежението още по-устойчиво и да знае, че всяка част има своето място. А пукнатините са там, за да правят място на светлината.
Нишка от мрежа, в която чувствам принадлежност.
Нишка като всяка фибра на тялото ми, с която обичам.
Нишка като наниз на избягани километри към себе си.
Нишка, която оставя диря след себе си, за да може да вървя напред с усещане за история, но и с желание да открия себе си в нови територии през следващата година.
Пожелавам ви да подсилите вече съществуващи нишки в живота ви, да освободите такива, които имат нужда да дадат място на нови. Да преплетете трети в нещо ново. Много силно се надявам, че през 2025г ще вплетем нови възможности в тъканта на контекста, който ни свързва.
Comments