Който няма куче, да прочете. Който има куче, ще разбере. С любов към Чара.


За първи път имам куче. На почти 40 години. Мога само да съжалявам, че не ми се е случило по-рано. И че не съм се вързала на всичките молби на дъщеря ни през последните 6-7 години. Дойде пандемията обаче. И покрай различни събития в живота ни, узряхме за тази идея. Взехме Чара, почти лабрадор, когато беше на 45 дни. Чара извади дъщеря ни (12г тогава) от изолация и й даде възможност да се свърже по един толкова смислен начин с друго живо същество, да се грижи за него, да се наслаждава на чистото щастие, което то й дава. Същото важи и за всички нас от семейството.


Лора с нашата прекрасна Чара

Чара днес има първи рожден ден. Затова и ми напира желанието да споделя с какво тя промени живота ни през последната година и защо е ценно в семейството да има куче.

  1. Чара ме кара да излизам рано сутрин в студ, дъжд, сняг. Не съм си мислила, че е възможно (мразя да ми е студено), но тези сутрешни разходки правят началото на деня ми много по-приятно. Раздвижвам се, комуникирам с другите стопани на кучета в кучешката градинка, научавам интересни неща.

  2. Виждам, че децата много се вълнуват около нея, също поемат отговорност (все по-малко лего части има по земята, а Борис (8г) е много внимателен с това какво се опитва да изяде Чара). Кучето стана куче на всички деца на градинката и миналата година се усети едно интересно сближаване между различни деца покрай нея.

  3. Така както ти се радва куче, когато се прибираш, няма кой друг да го направи. Имало е случаи, когато след тежък ден в кабинета, просто съм я взимала на разходка, за да ми се проветри съзнанието. Тази емоционална подкрепа, която Чара дава, е незаменима.

  4. И преди да имам куче бях много отворена за това клиенти да водят кучетата си в кабинета ми по време на сесии, но след като я имам нея, даже го препоръчвам, когато е възможно. Кучето е пълноправен член на семейството. Даже вече го вписвам в генограмата, която неизменно съпътства терапевтичния процес.

  5. Аз се промених покрай нея. Тя е третото ни дете от други родители. За щастие, колкото и да расте, тя все ще си е дете. До такава степен съм привързана към нея, че вкъщи често се чува: "Куче да си в тая къща!" То не са наградки, прегръдки, тя да е добре (включително днес ще се наслади на торта от кучешката пекарна). Всички около мен знаят, че без нея не тръгвам на почивка. Гледат се възможности за настаняване с куче и покрай това планираме къде ще отседнем. Истината е, че за мен Чара е и задължение, което съм поела, освен цялото щастие.

Чара

6. Има редица изследвания, които показват, че кучето спомага за по-доброто функциониране на имунната система, намалява стреса, повишава отделянето на хормони на щастието. Нищо чудно, че последната трудна година в здравословно отношение, на нас не ни се отрази особено. От тези щастливци сме, които не усетиха КОВИД и болести.

7. Чара усеща опасностите и съм сигурна, че ще защити всеки член на семейството. Все още не сме имали ситуации, които да изпробват това.

8. До такава степен се чувстваме свързани с нея, че ни боли, когато нея я боли. Радваме се, когато тя се радва, успокояваме я, когато е изплашена. Всяка една емоция е валидна. Тя учи толкова бързо и е толкова социална, че няма как човек около нея да е антисоциален. Всякакви страхове по-лесно се преживяват, когато имаш куче до себе си.

Лора още няма година. В компанията на Трой (RIP)

9. Чара си знае мястото. Беше важно за мен, че съпругът ми е гледал куче(та). Трой, който виждате на първата снимка е любимото му куче, което имаше щастлив живот повече от 15 години. Покрай мъжa ми се уча и аз как да давам ясни команди, да спазвам правилата с Чара, да й е ясно къде й е мястото. Не й позволяваме да се качва по дивани, легла и всякакви мебели. Спазва команда за изчакване преди да се храни, знае кое е позволено и кое - не. Това ми помага на мен да не я "глезя" прекалено много. Както при децата, така и при нея, неясните правила и граници, създават повече напрежение, отколкото нещо друго.


Балкан е бялата каракачанка

10. Присъствието на куче помага, когато детето изпитва страх към кучета като цяло. Дъщеря ни беше малка, когато незнайно по каква причина, започна да проявява страх, когато види куче. Тогава баба й и дядо й започнаха да отглеждат кучето Балкан, който и до ден днешен е член на семейството. Покрай него тя успя да преодолее страха си.


11. Един от първите въпроси, които моят син зададе, когато видяха изненадата-куче, беше: "Колко години ще живее?" Наясно сме всички, че имаме ограничени години с нея и че загубата й някой ден ще носи голяма болка. Но пък ще имаме тези безценни години с Чара и можем да им се насладим. Тя ни учи на безусловна любов всеки ден.

Кучето Джак, един прекрасен лабрадор

Ако се чудите дали да вземете куче в семейството си, изчакайте да усетите готовност за това. Как дойде при нас? Узряваше си доста време. Първо имахме щастието да можем да гледаме кучето на наша приятелка, когато тя е извън града. По този начин децата усетиха, че да имаш куче е отговорност - разходки, храна, игра, внимание, грижа. Но най-вече, усетиха колко невинно, спонтанно, искрено е това същество, което зареди всички ни с много любов. Джак изигра важна роля за решението ни да вземем нашата Чара, за което му благодарим! И така, след като бяхме приемно семейство on-demand, се превърнахме в постоянно семейство на едно прекрасно куче, което е намерило своя дом завинаги. Пожелавам го на всеки!







137 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички