В терапевтичен процес, една от първите истории, които разказва човек е разказът за избора на неговото име. Когато задам въпроса на родители за кръщаването на детето им, разказите носят любопитна динамика или отключват нееднозначна семейна история, или поставят начало на едно значимо осмисляне на важни процеси. Историята за избора на име може да предопредели житейския ни сценарий. Посланията, които получаваме за значимостта ни или незначителността ни в ранна възраст определено влияят при формирането на връзки с хората около нас.
Имената са в основата на формирането на нашата идентичност
Традициите и вярванията, свързани с избора на име, са различни спрямо социален, културен и религиозен контекст. За да бъдеш част от една общност, ти трябва да носиш име. Но освен социален конструкт, името е най-вече твой личен печат. Имената носят свой живот и са украсени с различни емоционални нюанси.
Транзакционен анализ – Берн
Ерик Берн (бащата на Транзакционния анализ) вярва, че името допринася за създаването на житейския сценарий (life script) – план, който влияе на личните решения и избори. Именно Берн въвежда за първи път анализ на произхода на името на клиента като част от терапевтичния процес. В разказа за избора на имената ни оживяват житейските истории и личните борби на родителите ни, a и се вдига завесата за началото на нашия живот.
Системен психотерапевтичен подход – Андолфи и Боуен
Според Андолфи името влияе върху човек като образец, следващ условия и контури, които предопределят житейския опит на индивида. Името не би могло да се разглежда като неутрален етикет, тъй като повлиява върху поведението, изборите и преживяванията на човека, който го носи. Името тежи с посланията към индивида и останалите хора и избора му разкрива идеологични вярвания, митове, правила и семейни динамики. Андолфи разглежда избора на име като своеобразен тест, който осветлява информация за качеството на отношенията в една двойка партньори, на които им предстои да станат родители. Разбирателството или липсата на такова за името на детето в семейството е ценен знак при определянето на семейни процеси и стратегии за справяне в критични моменти.
Боуен вярва, че с помощта на фамилната генограма, изобразяваща семейната история с имената (и други детайли) на членовете на разширеното семейство, може да се идентифицират характеристики, които се пренасят от поколение на поколение. Кръщаването на дете следва определени правила, които гарантират приемственост и действа като мост между прадеди, настоящи и бъдещи поколения.
Имената като комуникационна карта
Фернандо Догана разглежда имената като послания от перспективата на комуникационната теория. В момента, в който кръщаваме детето, името действа като печат, съдържащ информация за личността и хората около нея. Изборът на име в този смисъл е от изключително значение и бива разглеждано като „наричане“ за бъдещето на детето. Повтаряемостта на имената в рода цели да запази идентичността на семейната група. Ако кръстим детето на Светец, може би търсим закрила, ако му дадем име на важна историческа личност или значима фигура от съвременния живот, му пожелаваме качествата на тези хора за постигане на успех в живота.
Името - благословия или проклятие
Както има позитивни послания, така има и негативни. Родителите биха могли да дадат и „наказателно“ име на детето си, което ясно изразява отхвърляне и нежелание да бъде обичано. Когато се изправят пред посланието, което носи тяхното име, хората, според Догана, имат три избора: да го приемат, да се бунтуват, да му се поддадат. Имената могат да предизвикат стереотипни нагласи в хората около нас, което ни влияе, често в негативен план. Редица изследвания са правени в тази връзка, които сочат, че име, което се възприема като красиво води до позитивно възприятие на неговия носител, както и приемане на по-положителни страни от неговата личност, което води и до по-голяма популярност, дори провокира по-добро отношение на учителите към детето. Личните имена се харесват в съответствие с това колко разпознаваеми са те.
Това, което в крайна сметка се филтрира в името е позитивното или негативното развитие на връзката родител – дете. Начинът, по който детето дешифрира значението на името си, е в тясна връзка с характеристиките, които родителите комуникират, както и мнението, което изразяват във връзка с името. Интерпретацията е свързана с разказа, който детето получава за избора на име. Има три различни начина, по които можем да преживяваме името си – да го усещаме като наше, или като чуждо, което не кореспондира на личното ни възприятие, сякаш е грешното име; или като стигма, което влияе на личностното развитие. Име, което се възприема от човек като негово, се носи с гордост. Име, което се възприема като чуждо, обикновено се преживява като грешното име, или име, дадено от родителите без замисъл, или за да се помни друг значим човек (както може да е в случая с кръщаването на дете на определен Светец, защото се е родило на конкретна дата). Преживяването на името като стигма е тогава, когато има аспекти от нашата личност, които бихме искали да останат скрити. Например, името може да демонстрира религиозна, етническа и социална принадлежност, с която не се гордеем или не възприемаме като позитивна част от нашата идентичност. Името е първата информация, която другите хора получават и на тази база могат да си вадят изводи, презумции, да задават въпроси. Ако името е неясно, странно, необичайно човек може да бъде обект на интересни интерпретации (или прякори), затова е хубаво да имаме предвид значимостта на името, когато пред нас стои решението за кръщаването на бъдещото дете.
Скоро бях жури на едно състезание и по време на частта с интервютата на младежите, въпросът, който аз задавах беше: „Разкажи ми историята на твоето име.“ Те имаха време да се подготвят и като идваше ред да отговорят на моя въпрос, мнозина от тях казаха: „За първи път се замислям за това. Трябваше да звънна на родителите ми, за да ми разкажат и всъщност научих много интересни неща, които не знаех.“ При други пък отговорът беше много ясен и категоричен, като сценарий разказван многократно.
Ако днес вие трябва да отговорите на въпроса за избора на вашето име, бихте ли споделили историята с охота или с притеснение?
Харесвате ли името си?
Ако можехте да промените името си, как бихте искали да се казвате?
Ако сте кръстен на някой конкретен човек, вярвате ли, че носите черти от неговия хараткер?
Ако имате деца, каква е историята на техните имена? Как ви наричат близките ви?
Ако сте кръстен на някой конкретен човек, вярвате ли, че носите черти от неговия хараткер?
Ако имате деца, каква е историята на техните имена? Отделете време да си поговорите с близките хора за историята на вашето име, ако не сте го правили досега. Ако не се виждате често с родителите си, семейните празници или имен ден винаги са добър момент за такива разговори.