Анна Жукивская
Психолог, MBPsS
гр. София
 

За първи път имам куче. На почти 40 години. Мога само да съжалявам, че не ми се е случило по-рано. И че не съм се вързала на всичките молби на дъщеря ни през последните 6-7 години. Дойде пандемията обаче. И покрай различни събития в живота ни, узряхме за тази идея. Взехме Чара, почти лабрадор, когато беше на 45 дни. Чара извади дъщеря ни (12г тогава) от изолация и й даде възможност да се свърже по един толкова смислен начин с друго живо същество, да се грижи за него, да се на

Walk-and-talk therapy. Каква е първата реакция, която събужда във вас представата за разходка с вашия терапевт в рамките на терапевтичния процес. Четирите стени на кабинета са заменени от красива алея в парка, простора на някоя пътека в планината, бриза на морския плаж или жизнеността на някоя градска градина. Представихте ли си го? Запазете тази картина за малко. Не съм си мислила, че в едно изречение ще спомена COVID-19 и Фройд, но walk and talk сесиите, "заченати" от Фройд

- Знаеш ли, Лора, че преди 100 години се е вярвало, че ако прегръщаш детето си, ще му навредиш,ще го разболееш или ще го разглезиш? - Мале, аз значи щях да съм много разглезена, ако живеех тогава. Този разговор се провежда вечер, когато обикновено лягам за малко до сина ми (почти 8 г.), на долното легло, а дъщеря ми (12 г.) е на горното. Говорим си, гушкаме се, смеем се, често им разказвам страшни истории (по тяхно желание). Това са тези няколко минути време, които зная, че щ

"Добре дошли в моя свят", казва един от моите клиенти, докато говорим за социалното дистанциране по време на така актуалното извънредно положение. "Колко е хубаво да го няма всеобщото изискване да социализирам!" Докато вървя към дома ми (благодарна съм за тази самотна 15-минутна разходка) след сесиите за деня (някои на живо, някои онлайн) думите на клиента ми някак не могат да излязат от ума ми. Сегашното положение изглежда много чуждо, неприятно, стресиращо за много от нас.

Публикувах този пост преди доста време (естествено в старото заглавие нямаше добавката за COVID-19). В момент, в който се очаква да се застоим вкъщи, мисля, че креативността, под каквато и да е форма, ще допринесе за подобрено психично състояние. Дали ще е декупаж, дали ще е нова подредба на интериора, боядисване на застарелите бледи стени, все ще имаме усещането, че създаваме нещо ново. А това в период на усещане за несигурност, носи по-голямо удовлетворение от налудничавото

200. Горе-долу толкова са броевете на „Хай Клуб“, в които, в рамките на почти 5 години, водих „Интимно“. Писмата, на които съм отговорила са много (по 5-6 на брой, сметнете), а страниците на рубриката са видели какви ли не истории и споделени тревоги на тийнейджъри, които към днешна дата вече са големи (периодът, в който водих рубриката беше от 2006г до 2011г). Чудя се, ако се върнат към публикуваните си писма, как ще гледат на онова разтревожено момче или момиче, което споде

Има едни поведения, за които много рядко се говори в пространството. Усещането е, че те са необичайни, не се срещат често. Но в една класна стая най-вероятно ще има няколко ученика с тези поведения. В един средноголям офис поне няколко възрастни също. Това са body focused repetitive behaviors (BFRB) или преведено на български – повтарящи се поведения, фокусирани върху тялото. Въпреки честотата им, има липса на значими изследвания в тази област и тези поведения трудно се катег

Почти винаги започвам първа сесия с клиент с обяснението, че процесът на терапия, който се вижда във филмите* е далеч от реалността. Във филмите - терапевтът е болезнено пасивен, стои безмълвен и студен, задава тук-там някой странен въпрос, кима без да покаже емоция и пита за сънищата; клиентът е легнал на един диван, разказващ сънищата си. Във филмите – другата крайност - има прекрачване на границите на отношенията между терапевт и клиент и навлизане в сферата на сексуалните

Не е свързан със секса. В родителските книги за "трудните въпроси" и "нелесните отговори" много често са засегнати теми като лъжата за съществуването на Дядо Коледа, промените в тялото, що е то секс, защо изядохме Немо (или зайчето, или което и да е друго животинче). Четем и се подготвяме за поредното "Защо?", докато един ден една екзистенциална тема не завземе централно място в разговорите с малчугана вкъщи. Темата за смъртта. "Мамо, ти кога ще умреш?" е въпрос с повишена тр

Решението да потърсите помощ всъщност е една голяма и смела стъпка. Съвсем нормално е да се чувствате напрегнати и несигурни преди първата среща с психолог. Може би ще говорите за емоции, събития и спомени, за които досега не сте споделяли на никого и не сте споменавали на глас. Може би не сте сигурни какво да очаквате. Ето няколко съвета преди първата ви сесия ​ Всъщност всичко започва с вашето обаждане. Когато се обадите да запишете консултация, психологът ще иска да разбер

Изразът #burnout е навлязъл в българския език, но тук ще използваме "професионално прегаряне" в чест на красивия изказ. Както и да го наречем, това състояние е сериозно и касае пряко психичното ни здраве и усещането ни към работата/професията, която упражняваме. Мнозина от вас вероятно вече визуализират морски пейзаж и студен коктейл на плажа, а до ваканцията се надявам, че не остават още много дни. А ако вече сте в някой от етапите на прегаряне обаче, почивката е сериозно за

„Ани, мога ли да дам телефона ти на мой приятел? Има нужда да поговори с някой, различен от приятел.“ „Ани, препоръчах те на мои близки. Разказах им за моя опит с теб и те биха искали да дойдат за една сесия.“ „Здравейте, взех телефона от моя близка, която е идвала при вас. Дали ще може да си запиша час?“ Всички тези реплики съм ги чувала многократно (на български и на английски). Все още най-честият начин, по който ме намират хора за терапия е чрез препоръка, от човек на чов

Научени сме да мислим, че интелигентността е равностойна на това колко отлични ученици сме. Ако сме умни, то тогава сме отличници. Това обаче не отговаря съвсем на истината. Психологът Хауърд Гарднър вярва, че можем да сме умни в различни категории и това, че не сме добри математици, например, не ни прави глупави. С теста, който следва, ще можеш да изследваш каква интелигентност е характерна за теб. NB! Ако резултатът ти е нисък в една конкретна област, това не означава, че н

Последните няколко седмици се засилиха обаждания за консултации от клиенти, които за първи път сега решават да потърсят подкрепа, както и от клиенти, които не бях чувала отдавна. Когато споделих на една от майките, която идва в кабинета ми, че е нормално да се засилват симптоми на тревога и депресивност точно сега, през напъпилата пролет, получих искрена изненада: „Ама как, пролетта трябва да поражда щастие!“ Ние обичаме да наричаме „пролетна умора“ това, което често се усеща

Няма и ден, в който да не съм потърсила информация в Google. „Чичко Google” и всички услуги, които предоставя, са мой верен спътник в ежедневието, в работата, в търсенето на местоположения, в прекалено честото проверяване на Gmail. Несъмнено зад този информационен гигант стоят интересни и нестандартни професионалисти, а репутацията на Google като един от най-успешните работодатели, го прави още по-привлекателен за още повече таланти. Какво е уникалното при Google, когато гово

1. Осъзнаваш, че тегавото поведение на хората се провокира най-вече от страхове и тревога – вместо, както често се смята, от кофти характер. Отпускаш въжето на нагласата „Аз съм най-добър“ и спираш да мислиш за света в украски „хората са или чудовища, или глупаци“. 2. Разбираш, че каквото е в ума ти не може да бъде автоматично възприето от другите хора. И, за съжаление, това налага артикулиране на намерения и чувства с помощта на думи. 3. Осъзнаваш, че – странно, но факт – и

В терапевтичен процес, една от първите истории, които разказва човек е разказът за избора на неговото име. Когато задам въпроса на родители за кръщаването на детето им, разказите носят любопитна динамика или отключват нееднозначна семейна история, или поставят начало на едно значимо осмисляне на важни процеси. Историята за избора на име може да предопредели житейския ни сценарий. Посланията, които получаваме за значимостта ни или незначителността ни в ранна възраст определено

Много съм бърза в изхвърлянето на (не)нужни вещи. Понякога прекалено бърза. Като казвам вещи, имам предвид мои и не само – на децата, на мъжа ми, на сестра ми. Бърза съм и във „вдигането на масата“ още преди хората да са се нахранили. Малко е като в казармата – „който ял, ял“. Ако имаш късмета да оставиш играчки на пода прекалено дълго време (относително понятие!), шансовете да се озоват в боклука се увеличават мълниеносно. Често чувам „Е, много си бърза!“ от мъжа ми, който с

Аз обичам да ме е страх...когато гледам страшни филми. Правя разлика между контекста на безопасната зона, в която преживявам филм със смесица от адреналин, допамин и окситоцин (химикали на щастието, но и на страха) и усещането за реална заплаха. Не всички обаче обичат усещането на ужас. Трябва да си напомням понякога, че защото аз обичам да ме е страх, не означава, че и децата ми обичат. Едното преживява страха по един начин, по-скоро като забавление в контекст на Хелоуин и с

Случвало се е много пъти. Майка, която се обажда вместо сина си, пълнолетен и работещ даже, за да му запише час за сесия при мен и да се информира какво точно ще представлява тази първа сесия. (За отговора ми на подобни обаждания мога да напиша друга статия). Баща, който активно участва в кандидатстването на дъщеря си (държи се сякаш той кандидатства) в университет. (не е попаднал на точния човек). Родител, който преди началото на учебната година в гимназия желае да се срещне