Терапевтична сесия по време на разходка


Walk-and-talk therapy. Каква е първата реакция, която събужда във вас представата за разходка с вашия терапевт в рамките на терапевтичния процес. Четирите стени на кабинета са заменени от красива алея в парка, простора на някоя пътека в планината, бриза на морския плаж или жизнеността на някоя градска градина. Представихте ли си го? Запазете тази картина за малко.


Не съм си мислила, че в едно изречение ще спомена COVID-19 и Фройд, но walk and talk сесиите, "заченати" от Фройд в края на 19в., миналата година се съживиха най-вече в САЩ покрай социалната изолация, умората/бърнаут от онлайн терапевтични срещи и home office застоя. Логично е всъщност да се използва положителното влияние на движението върху способността ни да осмисляме и преработваме информация, а преживелищният опит води до по-силна памет в тялото ни. Каква по-добра комбинация от това да споделяме, докато се разхождаме заедно с терапевта си?


Нека разгледаме различните елементи, които са част от този процес.


  1. Walk-and-talk сесия би било добре да се осъществява след като вече има създаден терапевтичен контакт и доверителна връзка с терапевта. Това може да е след няколко сесии в кабинета (или онлайн), където средата е контролирана и по-сигурна.

  2. Не е за всеки - walk-and-talk сесията не би трябвало да е самоцел. Тя има функция, която е полезна за клиента и неговото преживяване. Аз предвиждам такива сесии в процеса на терапия с някой клиент, който, например, има нужда да се чувства по-свободен сред хора, има трудности с излизането навън. Подобна сесия би могла да бъде първа крачка в това както аз да го видя в реална среда, така и той да ми позволи да вляза в този свят, помагайки му. Или с клиент, на когото му е много по-лесно да споделя, ако се движи или се разхожда. Не бих планирала подобна сесия с клиент, който има влошено здраве, трудности с придвижването, или който по-скоро би се затворил, ако сме навън.

  3. Трябва да е със съгласието на клиента. Когато в процеса на работа започва да се заражда идеята, че една такава сесия може да бъде полезна, разбира се, това трябва да се обсъди с клиента, да се дискутират възможни притеснения. Ако той не е ок, това също е полезно за отработване.

  4. Мястото е важно. Планирането за времето на една подобна сесия е малко по-различно - терапевтът има нужда от време за отиване до мястото и след това връщане в кабинета. Мястото е добре да бъде градина, парк. В зависимост от възможностите. Не е необходимо да е изолирана среда. Обсъдете с клиента маршрута и какви притеснения би имал той. Какво би било ок да се каже, ако срещне някого?

  5. Ползите са много. Фройд е вярвал, че когато хората се движат, потокът на мисли е по-свободен. И това е така. Неслучайно, когато се разхождаме, често ни изникват ценни идеи. Най-вече, преживяването не е в контролирана среда, което дава възможност за отработване на страхове, трудности, съпротиви по различен начин. Ходенето не е нужно да е през цялото време. Естествено, че можете да седнете на пейка, когато се изморите.

  6. Възраст - разбираемо е, че такъв вид сесии биха били подходящи за младежи и нагоре, в зависимост от физическото здраве и възможност за движение.

Предизвикателства, които могат да възникнат:

Всъщност предимствата могат да бъдат и предизвикателства. Именно фактът, че разходката все пак е в непредвидима среда и прогнозата за времето предопределя донякъде възможността за разходка, поставя рамки, които могат да променят нагласите към такава сесия. Кабинетът е safe, в него не би могло да се случи нещо неочаквано или да има риск за здравето на клиента (или терапевта). А навън все пак подобни рискове съществуват (хубаво е да има подписана форма за съгласие). Все още съществуващата стигма относно терапевтичната подкрепа може да създаде съпротиви в клиента да излезе "на светло". Подобна сесия както не е за всеки клиент, така не е и за всеки терапевт, поради най-различни причини. Аз лично вярвам, че терапевтът би трябвало да се чувства ок и извън кабинета си, в границите на терапевтичния контакт. За нас също това е поле за изследване на собствените нагласи, предразсъдъци, изисквания, забрани.


И след смесените чувства, които може да предизвика подобна възможност, приемете walk-and-talk като част от цялостния процес на изследване и събуждане на креативност, getting unstuck дори. Няма как да изземе функцията на сигурната среда, но пък може да обогати преживяването и процеса на осъзнаване на клиента. А това е една от целите на терапията.


#walkandtalktherapy

#mentalhealth

#newtherapyapproach



75 преглеждания0 коментари