1. Осъзнаваш, че тегавото поведение на хората се провокира най-вече от страхове и тревога – вместо, както често се смята, от кофти характер. Отпускаш въжето на нагласата „Аз съм най-добър“ и спираш да мислиш за света в украски „хората са или чудовища, или глупаци“.
2. Разбираш, че каквото е в ума ти не може да бъде автоматично възприето от другите хора. И, за съжаление, това налага артикулиране на намерения и чувства с помощта на думи.
3. Осъзнаваш, че – странно, но факт – и ти понякога бъркаш. С кураж в сърцето, поемаш по стъпките към това да признаеш, когато си сгафил.
4. Научаваш се да бъдеш уверен, не като осъзнаваш колко си страхотен, а чрез разбирането, че и всички останали са също толкова изплашени и объркани, колкото си и ти.
5. Спираш да страдаш от Impostor Syndrome (състояние, в което си казваме „Само ако разберат другите какъв съм в действителност, никога няма да ме харесат“), когато осъзнаеш, че всички, в различни вариации, поддържат социална роля пред света и държат сенките си на тъмно.
6. Осъзнаваш, че животът е толкова кратък, че е изключително важно да казваш това, което мислиш, да се фокусираш върху това, което искаш, и да показваш любовта си към хората, които имат значение за теб. Може би всеки ден.
7. Спираш да вярваш в перфекционизма в почти всяка сфера. Няма перфектни хора, перфектна работа или перфектен живот. Вместо това оценяваш всичко такова, каквото е - ‘достатъчно добро’ (както казва любим мой психоаналитик Дейвид Уиникът). Осъзнаваш, че доста неща в живота ти са фрустриращи – и все пак, по много начини, достатъчно добри.
8. Влюбваш се по-трудно. Когато не си толкова зрял, можеш да се влюбиш за секунди, мнодо интензивно. Сега знаеш, че всички, независимо колко прекрасни изглеждат отвън, най-вероятно имат своите трудни страни, защитни механизми и тенденции в поведението, които може да не са много приятни.
9. Научаваш, изненадващо, че с теб се живее трудно.
10. Научаваш се да си прощаваш и ставаш приятел на себе си.
11. Осъзнаваш, че зрелостта се помирява с онези дивашки, инатливи детски елементи от личността ти, които си остават завинаги с теб.
12. Ставаш по-добър в това да изслушваш. Вместо да презюмираш, че всеки, който те критикува се опитва да те унижи, или греши в преценката си, приемаш, че е добра идея да си вземеш някои от коментарите, които си чул. Можеш да преживяваш щипка критика без да искаш да си посипеш главата с пепел или да издигнеш невидимата стена пред човека срещу теб.
13. Не се влияеш толкова лесно от негативното поведение на хората около теб.
14. Осъзнаваш и приемаш, че миналото ти оцветява реакциите ти в конкретни ситуации. Знаеш, че имаш по-силна чувствителност по конкретни теми, защото твоята история допринася за това. Не се поддаваш на инстинктивната си реакция.
15. Научаваш се да успокояваш бесовете и тревогите си не като си казваш, че всичко ще бъде наред. Градиш способността да приемеш, че дори и когато не си ок, можеш да го преживееш. Винаги има план Б; И в крайна сметка никой не е излязъл жив от живота.
Превод на откъс: https://www.theschooloflife.com/thebookoflife/when-do-you-know-you-are-emotionally-mature