Когато в кабинета по време на сесии се поставя темата за самонараняването, тя далеч надхвърля видимите й прояви. Ако разгледаме тази тенденция, използвайки аналогията на дълбочинен разрез, и изследваме какво стои отвъд видимото, ще разпознаем фини и скрити модели, които подкопават психичното ни здраве, взаимоотношенията и цялостното ни благополучие. Тази борба със саморазрушителните тенденции е трудна и бодлива. Кои са тези по-малко очевидни деструктивни поведения и как би изглеждал един по-осъзнат път към разобличаването им?
Самосаботиращи мисловни модели
Важен играч в динамиката на саморазрушителното поведение са самосаботиращи мисловни модели. Негативното говорене за себе си, постоянната самокритика и ограничаващите убеждения могат постепенно подкопават самооценката и водят до чувство за неадекватност. Осъзнаването на тези вътрешни диалози е от решаващо значение за прекъсване на този цикъл.
Как изглеждат те:
- Негативно говорене за себе си: Постоянна самокритика и използване на фрази като "Не струвам нищо", "Не мога да направя нищо правилно" или "Винаги обърквам нещата".
- Синдром на самозванеца (Imposter Syndrome): Чувство за измама или убеждение, че всички постижения са просто резултат от късмет, непризнаване на личната компетентност или умения.
- Мисловен модел "всичко или нищо": Възприемане на нещата в черно-бял план и мислене, че ако едно малко нещо се обърка, всичко е пълен провал.
- Съмнение в себе си: Неувереност в себе си: поставяне под съмнение на собствените способности и постоянно обмисляне на решенията, което води до колебание и нерешителност.
- Сравнение: Постоянно сравняване с другите и чувство за неадекватност или завист към техните успехи, което води до чувство на несигурност.
- Развитие на зависимост: Употреба на вещества (напр. алкохол, наркотици) или нездравословно поведение (напр. прекомерно хранене) за справяне с негативни емоции или стрес.
"Не струвам нищо", "Не мога да направя нищо правилно" или "Винаги обърквам нещата"
Избягване и отлагане
Като избягваме предизвикателства, конфликти или отговорности, ние се лишаваме от възможности за растеж и учене. Отлагането може да доведе и до увеличаване на стреса и намаляване на самооценката с течение на времето. Какво би могло да стои зад тези механизми за справяне?
- Преувеличаване на потенциалните резултати от ситуациите, представяне на най-лошите възможни сценарии и вярване, че нещата неминуемо ще се объркат.
- Затъване в повтарящи се мисловни модели и прекомерно анализиране на ситуации, което може да създаде ненужен стрес и тревожност.
- Отдръпване от социални контакти и избягване на възможности за общуване с други хора поради страх от отхвърляне или осъждане.
- Отдръпване от възможности, които могат да доведат до личностно израстване и развитие, поради страх от неудобство или провал.
Угаждане на хората (people-pleasing) и съзависимост
Въпреки че е важно да се съобразявате с нуждите на другите, търсенето на крайно одобрение от хората може да бъде форма на деструктивност. Склонността към съзависимост може да доведе до пренебрегване на собственото благополучие, за да се поддържат взаимоотношения, дори когато те са токсични.
Примери за угодничество на хората:
Човек, който винаги поставя нуждите на другите пред своите. Той постоянно се съгласява да прави услуги на приятели, семейство и колеги, дори ако това означава да жертва собственото си време и благополучие.
Човек, който се чувства неудобно да изразява истинското си мнение и убеждения, затова често се съгласява с груповия консенсус, за да избегне конфликти и да получи одобрение.
Човек, който се чувства принуден да казва "да" на социални покани, дори когато е изтощен или претоварен, страхувайки се, че отказът може да разстрои или разочарова приятелите му.
Човек, който потиска емоциите си и се съгласява с предпочитанията на партньора си, дори ако наистина не е съгласен с тях, за да избегне спорове и да запази мира.
Човек, който се притеснява, че няма да бъде харесван, затова винаги търси одобрение и потвърждение от другите, дори и за незначителни решения.
Примери за съзависимост:
Представете си една жена, която е в романтична връзка с партньор алкохолик. Тя поема отговорността да управлява живота на партньора си, като пренебрегва собствените си нужди и благополучие.
Човек, който постоянно оправдава безотговорното поведение на приятелите си, прикрива ги и дава възможност за саморазрушителните им навици.
Човек, който е емоционално зависим от своя брат/сестра. Той изпитва нужда постоянно да ги спасява от проблемите им, дори когато това се отразява негативно на собствения му живот.
Дъщеря или син, изпитващи непреодолимо чувство на отговорност за щастието и благополучието на застаряващите си родители, като загърбват собствения си живот и желания.
Човек, който остава в токсично приятелство, в което приятелят му често го омаловажава и манипулира. Той се страхува, че прекратяването на приятелството ще направи приятеля му още по-нестабилен в емоционално отношение.
В част 2 на статията ще можете да прочетете повече за перфекционизма, емоционалното потискане и ще можете да се впуснете в себерефлексивно пътешествие.
Английската версия на тази статия прочетете тук.