- Знаеш ли, Лора, че преди 100 години се е вярвало, че ако прегръщаш детето си, ще му навредиш,ще го разболееш или ще го разглезиш?
- Мале, аз значи щях да съм много разглезена, ако живеех тогава.
Този разговор се провежда вечер, когато обикновено лягам за малко до сина ми (почти 8 г.), на долното легло, а дъщеря ми (12 г.) е на горното. Говорим си, гушкаме се, смеем се, често им разказвам страшни истории (по тяхно желание). Това са тези няколко минути време, които зная, че ще ми липсват много някой ден, когато те ще са вече големи и няма да имат нужда от толкова физическа близост. Но именно нейното наличие, тогава, когато са имали нужда, ще е предпоставило да са спокойни, сигурни възрастни в техните си взаимоотношения.
Действително, значимостта на човешкия контакт за психичното, неврологично и емоционално развитие при бебетата и децата се изследва от 40-те години на миналия век от Джон Боулби, британски психолог, а Хари Харлоу, американски психолог, я валидира и експериментално през втората половина на 50-те години. За родителите днес е съвсем естествено да прегръщат децата си, да показват любовта си чрез докосване, чрез думи. За детето е естествено да търси утеха в мама или татко и да бъде посрещнато с топлина и прегръдка. Това само преди 100 г. не е било така естествено. Ето в какво се крие причината.
История за смърт на родилки, бактерии и (не)миене на ръце
Смъртността на родилките при раждане към днешна дата е приблизително 10 към 100,000 в развитите държави. През 19 век статистиката сочи, че тази смъртност засяга от 500 до 1,000 родилки на 100,000 раждания. Тогава жените са раждали много повече деца, отколкото една съвременна жена, и загубата на живот на родилката не е било толкова рядко срещано събитие.
Историята на важно научно откритие стои в основата на овладяването на тези трагични смърти. Игнац Земелвайс е австрийски доктор от унгарски произход, който в средата на 19 век работи в най-голямата в света АГ болница, намираща се във Виена. По това време следродовата треска (сепсис) е най-често срещаната причина за смърт при родилките, като повече жени умирали при раждане в болницата, отколкото в домашни условия. АГ болницата била разделена на две крила – в първото крило се обучавали и практикували акушер-гинеколози и студенти по медицина, а във второто – само акушерки. Д-р Земелвайс забелязал странна тенденция – в първото крило всяка 10та родилка губила живота си, а във второто – една на 25 родилки. Важно е да се отбележи, че жените не са били насочвани към специализираното крило с гинеколозите, защото са имали усложнения. Всяка жена била насочвана на случаен принцип към едното или другото отделение. Младият доктор формулирал хипотеза, че разликата в хигиенните практики в двете крила водела до повече трагични инциденти в едното. Например, честа практика било лекарите да „кръжат“ между родилното отделение, инфекциозното отделение и патологоанатомното. Един малък елемент, който към днешна дата ни се струва безумен, е че лекарите не са мили ръцете си след като са реализирали различни процедури с труповете. Просто не е била практика. Избърсвали са ги в кърпа и, хоп, отивали да израждат.
Интересно е, че при посочване от д-р Земелвайс на тези данни като основен причинител на смъртност при родилките, лекарите го заклеймяват и му се обиждат. След време той установява, че разтвор на хлорна вар може да убие причинителят на инфекции и успява да убеди студентите си да използват дезинфектант преди да оперират или израждат. Това естествено води до драматични резултати и през 1848 г., само една година след неговото назначаване в болницата, смъртността в двете отделения се уеднаквява. Въпреки впечатляващите резултати, медицинската и академична общност отхвърля теорията на Земелвайс за измиването на ръцете, защото противоречи на утвърдените научни възгледи. На 30 юли 1865 година е вкаран с измама в лудница. Умира на 47-годишна възраст след двуседмичен престой там.
Germ theory и последствията за човешката близост
Ще минат години преди навлизането на теорията на Луи Пастьор (1880 г.) за микроорганизмите (germ theory) като причинители на заболявания и инфекции при хората. През 1890 г. са открити вирусите и с това се поставя началото на „златната ера“ на бактериологията и установяването на много от патогените на човешките инфекции и заболявания. Трудно ни е да си представим, че преди тези открития, членовете на едно семейство са използвали една четка за зъби (ако изобщо са използвали), хората, минаващи покрай кладенец на улицата, са пили от една и съща метална чаша, пътни търговци са спали в използвани чаршафи в странноприемници. Теорията за микроорганизмите променя и модата – тежките дрехи, благоприятни за задържането на различни видове бактерии, са заменени с леки тъкани. Разбира се, най-важните резултати от тези открития и до днес са хигиенните навици и практики за дезинфекциране и чистота, както на личността, така и на пространствата. В САЩ между 1850 г и 1900 г. ¼ от децата до 5-годишна възраст намират смъртта си в домове за сираци, заради незнание и развъждане на бактерии и инфекции. За справка - през 1915 г. от 200 деца, приети в институции в Балтимор, 90% умират в рамките на една година.
С откритието на микроорганизмите и тяхното значение, лекарите се опитват да минимализират инфекциите и смъртността при хората. Най-логичният път за това е бил да се намали разпространението на бактерии от човек на човек. Така нареченият „карантинен принцип“ – да се изолират болните хора от здравите – бил въведен с огромна подкрепа от обществото. За д-р Лутер Холт, един от водещите педиатри по онова време, превенцията на детските заболявания се превърнала в най-важната цел в кариерата му. Той бил проводникът на посланията, че родителите трябва да държат дома си изключително чист и стерилен, за да осигурят на децата си здраве и живот.
Чистотата била издигната буквално в Божество. Родителите се „превърнали“ в потенциални носители на инфекции и вируси и трябвало да минимализират контакта с децата си. До този момент редовна практика било родителите и децата да споделят една спалня. След навлизането на теорията за микроорганизмите, това било забранено. „Кое можело да бъде по-лошо от една целувка? Дали родителите наистина искали, питал Холт, да докоснат децата си с устни, проводникът на толкова много инфекции?“ (Love at Goon Park: Harry Harlow and the Science of Affection, Debora Blum, 2002) Всъщност още през 1888 г. в изданието „Wife’s Handbook” присъстват подобни послания към майката (и бащата) – „бебето се ражда в крайна сметка, за да живее, не за да умре“ и „майката може да инфектира бебето с едно докосване“, „винаги си мийте ръцете преди да докоснете детето“. Най-добре било детето да бъде докосвано само при хранене (кърменето било все пак припознато тогава за най-добрия източник на храна за бебетата, било препоръчано до 8мия месец) и къпане. Човешкият контакт бил ултиматитивният враг на здравето.
Освен лекарите и експертите, които вменявали чувство за вина у родителите, Джон Уотсън, емблематичен психолог през 20-те години на 20 век, основател на поведенческата психология и президент на Американската Психологична Асоциация, затвърждава и от психологична гледна точка теорията, че физическата близост вреди. „Когато усетите желание да погалите детето си, спомнете си, че майчината любов е опасен инструмент. Детето, което получава много целувки, ще се сблъска с трудности в бъдеще.“ Ако майката е грижовна и емоционално свързана с детето си, тя ще предизвика нещастно детство, кошмарни тийн години, слабости и чувство за малоценност. Важно е да се отбележат няколко факти – самият Уотсън има тежко детство, отгледан от силно религиозната си и контролираща майка; той има два брака – общо 4 деца. 3 от децата му имат по няколко опита за самоубийство, като едно от тях успява да сложи край на живота си през 1954 г.
И така няколко поколения израснали с родители, страхуващи се, че ако прегръщат и целуват децата си, ще им навредят физически и психически или ще ги убият. В историята тези десетилетия ще останат като най-смразяващите периоди за отглеждане на деца.
Боулби и Харлоу – лъч светлина
Много любим психолог и до ден днешен за мен е Джон Боулби, чиято теория за стиловете на привързаност използвам в моята практика ежедневно. В края на Втората Световна война Боулби прави интересно наблюдение – децата, които са били отделени от родителите си в по-спокойната провинция преминават през по-травматични преживявания, отколкото децата, които остават при родителите си в Лондон, във военна обстановка, бомбардировки и смърт. Неговата работа се фокусира именно върху ефектите от изолация и изоставяне, депресия при родител, в развитието на детето и способността му да се привързва. Боулби заключва - колкото по-сигурна и стабилна е физическата и емоционална връзка с родителите от раждането на детето през различните етапи на формиране на личността, толкова по-спокойно израства то, без страх да формира приятелски и романтични взаимоотношения. Влошаването на тази основополагаща връзка ще има дълготраен негативен ефект върху психичното здраве на човек.
Тази теория намира последовател в лицето на Хари Харлоу, американски психолог, известен с експериментите си върху бебета-маймуни изучавайки емоционалната връзка, която те създават с майките си, в Уисконския университет през 50-те години на миналия век. Десетилетия наред психологичната академична общност е повлияна от психоаналитичната теория на Фройд, че бебетата се привързват към майките си, защото те са източник на храна. Харлоу разбива тази теория на пух и прах с неговия експеримент, известен като „експериментът със сурогатната майка“. Харлоу създава две изкуствени, сурогатни майки-маймуни – едната метална, другата също метална, но обвита в мека тъкан. Само металната „майка“ била пригодена да храни бебетата-маймунки. Харлоу открива, че бебетата отиват при металната майка единствено, за да се нахранят, но останалото време прекарват при „меката“ майка, която не им дава храна, търсейки комфорт и закрила.
Боулби и Харлоу правят възможно развитието на ново възприятие сред експертите и хората като цяло към отглеждането на деца. Близостта, изглежда, няма негативни ефекти върху развитието на децата, точно обратното. Трябват десетилетия, за да възприемем тази близост като не само нещо необходимо, но и естествено. Добре е да си даваме сметка, че невинаги е било така. Дали ще ни бъде по-трудно да се разделим с богатството на човешкия контакт в контекста на затихваща пандемия?
Източници
Wife’s Handbook (1888) Maternal Mortality by Max Roser and Hannah Ritchie
Love at Goon Park: Harry Harlow and the Science of Affection, Deborah Blum, 2002
Germ theory changed parenting: Will COVID-19 do the same? - Washington Post article