Има едни поведения, за които много рядко се говори в пространството. Усещането е, че те са необичайни, не се срещат често. Но в една класна стая най-вероятно ще има няколко ученика с тези поведения. В един средноголям офис поне няколко възрастни също. Това са body focused repetitive behaviors (BFRB) или преведено на български – повтарящи се поведения, фокусирани върху тялото. Въпреки честотата им, има липса на значими изследвания в тази област и тези поведения трудно се категоризират. В DSM V (библията на психичните състояния) те са описани като „група проблематични, деструктивни поведения, фокусирани върху тялото, включващи скубане на коса, мигли, вежди (трихотиломания, добавена в DSM през 1987г, преместена под шапката на обсесивните разстройства), чоплене на кожа (дерматиломания, добавена в наръчника през 2013г), ядене на нокти. Тези поведения са нежелателни, повтарящи се и често насочени към отстраняване на части от тялото – косми, кожа, нокти. Хората, които страдат от тези поведения трудно успяват да спрат, поведенията се превръщат в автоматизирани, несъзнателни действия, които водят до видими и тежки вреди на тялото, нанасят травми на психичното състояние.
Трихотиломания – скубане на коса, мигли, вежди Повечето хора, които отскубват косми от главата си, мигли или вежди не ги поглъщат, но има от 5 до 20% от хората (деца или възрастни), които го правят. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми, тъй като космите не се разграждат, а образуват топка в храносмилателната система, което може да е смъртоносно. В подобни случаи се налага оперативна намеса за отстраняване на образуванието. При някои хора се образуват петна по главата на местата, от които се скубят космите, може да липсват мигли, вежди. Това води до сериозни притеснения и трудности в общуването, изолация, подигравки от страна на други деца, осъждане и недоумение от страна на възрастните.
Дерматиломания – чоплене на кожата, неконтролируемо дърпане на кожички Да, много от нас чоплят кожата си, нанасят някакви козметични действия, премахват нежелани пъпки, черни точки. Това е съвсем нормално. Но има около 2 до 5 % от населението, при които се забелязват сериозни травми на кожата, a 75% от страдащите са жени. Съпътстващо поведение може да бъде и яденето на кожички на устните, вътрешната кожа на бузите. Често това състояние се проявява в юношеските години и хронифицира за дълъг период от време. Освен видимите следи, белези и травми върху кожата, често може да се стигне и до сериозни възпаления, като мога да дам следният пример – след ухапване от комар, непоносимостта на човека към пъпката, води до разраняването й след многобройни чопления, невъзможността й да зарасне, възпаляване, което в крайна сметка може да доведе и до изрязване на част от тъканта или премахване на крайник (в случая става въпрос за крайник).
Онихофагия – компулсивно ядене на нокти Това е повтарящо се поведение, фокусирано върху ноктите като част от тялото, с желание за премахването им, чрез ядене. Ненамерило отделно място в DSM V, яденето на нокти е под шапката на „Други обсесивно-компулсивни състояния“. Това поведение стартира обикновено през детските години, като се счита, че между 20-30% от населението страдат от хронично ядене на нокти. Съпътстващо това действие може да бъде бруксизмът – скърцане на зъбите. Неконтролируемото ядене на нокти може да доведе най-малко до козметични проблеми на ноктите, а най-вече до трайното им увреждане, сериозни възпаления от ексесивното ядене буквално до липса на нокът, оголване на кожата, абсцеси.
Какво стои в основата на тези поведения?
Въпреки че редица изследвания сочат, че има генетична предпоставка за развитието им, не бива да се пренебрегват фактори като темперамент, среда, възраст на отключване, семейна обстановка. Хората, които развиват тези хронични действия обикновено ги правят, за да намалят нивата на стрес или да предизвикат облекчение и удоволствие. Затова тези повтарящи се поведения се отличават от самонараняването и не бива да се считат за компулсивно-обсесивни. Интернализиран гняв също може да бъде отключващ за тези поведения и някои проучвания заключават именно това – има ясна връзка между трихотиломания и гняв, насочен навътре. Хора, страдащи от трихотиломания, имат тенденция да потискат гнева си и имат трудности с изразяването и регулирането му.
Какво помага?
Със сигурност е най-добре да се стигне до конкретното събитие или специфичен период на отключване на поведението. А това е доста трудно. Хвърлянето в отстраняване на навика без да се намери основата на поведението обрича на провал в подкрепата. Каква е нуждата, която се задоволява с това поведение? Създаването на доверителна връзка с терапевта, усещане за безопасна среда, неосъдително отношение и засилване на усещането за контрол и увереност са ценни фактори в подкрепата.
Habit reversal training е подход, формиран през 70те години на миналия век и се състои от три компонента: осъзнаване, заместване, социална подкрепа. В първата фаза се фокусира върху осъзнаване на механизма и ситуациите около поведенията, кога го прави човек, защо, какво му носи. Втората фаза на заместване на вредното поведение води клиента към търсене на здравословно действие, което да отмести фокуса от навика. Например, когато човек усети неудържимо желание да къса миглите си, може да стиска и отпуска двете си ръце в юмруци, поставени върху коленете, или да има анти-стрес топка, друг предмет, който да го успокоява в подобни моменти. Фазата на социалната подкрепа включва семейната среда – включването в процеса на терапия на членове на семейството, информиране за конкретни действия, които те могат да направят, за да не подсилват вредните навици на човек. Усещането за обич, подкрепа, позитивна обратна връзка подсилват успешното справяне с проблемното поведение.
Регулиране на емоциите – техники като mindfulness, медитации биха помогнали за усещането на тялото тук и сега. Но най-вече идентифициране и назоваване на емоции, идентифициране на съпротиви за промяна на емоциите, увеличаване на толерантността към негативни емоции без да се действа спрямо тях.
Процесът е труден
Най-важно е да се осъзнае, че често дори и при успешно лечение, може да има връщане към повтарящите се поведения. Това не бива да се възприема като провал, крайно негативен момент. Клиентът не бива да се срамува да потърси отново професионалната подкрепа. Често клиенти с подобни поведения се отказват от процеса, тъй като е трудно и промяната е сериозно предизвикателство. Важно е да не се патологизира, да се приема човек в неговата цялост, да се имат предвид всики фактори в контекста на подкрепа.
Ако имате нужда от повече информация или припознавате симптомите на повтарящи се поведения, фокусирани върху тялото във ваш близък, потърсете подкрепа.