Sex talk и много повече

Актуализирано: Фев 19


200. Горе-долу толкова са броевете на „Хай Клуб“, в които, в рамките на почти 5 години, водих „Интимно“. Писмата, на които съм отговорила са много (по 5-6 на брой, сметнете), а страниците на рубриката са видели какви ли не истории и споделени тревоги на тийнейджъри, които към днешна дата вече са големи (периодът, в който водих рубриката беше от 2006г до 2011г). Чудя се, ако се върнат към публикуваните си писма, как ще гледат на онова разтревожено момче или момиче, което споделя за раздялата с гаджето, за притеснения около „първия път“, за болката от предателство на приятел, за тормоз в училище, за проблеми с родителите? Най-вероятно ще ги дели цяла Вселена – границата между юношеството с целия си хаос и възрастните – с цялата им рационалност. Ще им се струват „глупави“, „как може да се питат подобни неща?“. И все пак, към онзи момент всеки ден получавах множество имейли с различни въпроси, далеч неограничени само в интимния свят, а свързани с личностно развитие, желание за подобряване на ситуацията, отношенията, нужда от подкрепа в тежки, болезнени теми. За голяма част от тийновете, аз бях човек, към когото да се обърнат, защото не са имали никой друг.


За още нещо се чудя – ако към днешна дата публикувах писмата на младежите и моите отговори на страниците на списанието (или онлайн вече), каква щеше да бъде публичната реакция на „разтревожени родители“, които най-вероятно биха обвинили „Хай клуб“ и мен в частност, че развращаваме децата им. Надявам се Loveguide да не среща подобно отношение. И-сте-ри-чно и нездравословно към собствения сексуален и интимен живот, който родителите предават и към децата си. Разлиствам страниците на рубриката и пред мен оживяват всички емоции:


„Помощ – първа среща“ „Мисълта за него ме убива“ „И двамата сме девствени“ „Искам да нося сутиен“ „Имам желание за секс“ „Искам да пробвам с жена“ „Той иска нещо повече“ „Възможно ли е да се забременее по време на цикъл?“ и теми, които излизаха от обхвата на сексуалността: „Животът ми се преобърна“ „Самочувствието ми се срина“ „Баща ми е агресивен“ „Обиждат ме“ „Не издържам повече“ „Тормозят ме всеки ден“ „Развод и раздяла“ „Не мога да спя“ „Гладувам“ Искаше ми се да кажа, че към днешна дата младежите по-спокойно могат да разговарят на тези теми с родителите си. Но почти 10 години по-късно, аз съм доста по-притеснена. Токсична е средата, в която темите за сексуалността и интимността са теми табу. Това предпоставя големи рискове – освен по тези теми, децата ни ще се затворят и за други такива, които ги вълнуват. Имам щастието и възможността, благодарение на Single Step, да помагам директно на младежи, които се определят като ЛГБТ. В списанието не един и два пъти съм подкрепяла тийнове, които са се разкривали и са споделяли притесненията си, страховете си и тревогите си. Както тогава, така и сега (ако не и по-зле), ЛГБТ младежите усещат високи нива на опасност и враждебност както в семейството, така и в училищната, приятелската среда. Но тази токсичност не засяга само тях – а всички младежи, които се срамуват и страхуват от собственото си развитие, усещания, фантазии, желания. Младежи, които не се чувстват спокойни да говорят свободно вкъщи.


От 2009г до 2016г бях училищен психолог и в гимназията също използвах всякакви форми, възможности и платформи, за да продължа да говоря за важните теми и да да слушам какво имат да кажат учениците по тях. Училището би трябвало да бъде място, в което да се формират нагласи и вярвания за себе си, света и другите. Представям си как едни определени родители ще нахлуят в час по психология, когато самите ученици са подготвили писмени работи и презентации за различни теми, свързани със сексуалното развитие и сексуални и романтични отношения – включително какво е здравословна връзка, как да казваме „не“ и да пазим границите си, ако не искаме нещо да се случи, какво е любов. Или същите тези родители да излязат по „телевизията“ и да кажат как децата им припадат от притеснение, защото в часа на класа съм раздавала презервативи, разглеждали сме различни хипотетични ситуации, свързани с романтичните отношение, дискутирали сме реални казуси за онлайн тормоз и публикувани голи снимки на младежи и какво ли още не. Сигурна съм, че моите ученици не си спомнят много много за Фройд, Джон Уотсън, етапите на личностно развитие на Ерик Ериксън и други психологически теории, но си спомнят за тези моменти, в които са се чувствали спокойни да обсъдят важни за тях теми и ситуации. Те ще кажат. Аз съм сигурна, че има много колеги, които не спестяват важните теми, дори и да не са в учебния план. Иска ми се да мога да кажа, че по-младото поколение родители сме по-информирани, по-освободени, по-спокойни и можем да бъдем онези възрастни, на които да се доверят младежите и децата. Те и без това срещат конфликтни и противоречиви послания 24/7, облъчвани са от какво ли не онлайн, формират представата си за секса с помощта на порното, страхувам се, че има младежи, които не биха разпознали агресия в отношенията, дори и да е директно насочена към тях.


Нормализират се поведения, които отчуждават. Стигматизират се нагласи, които би трябвало да водят до свързване. И от това ще ни боли. Защото засяга всички нас.

+359 889 759301

 joukivskaia@gmail.com

ул. Триадица 6, ет. 4,
кабинет 405


 

Follow me

  • LinkedIn Social Icon

© 2016 Anna Joukivskaia.
Proudly created with Wix.com

 

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now