Животът рано или късно ни поднася преживяването на загуба и скръб в различни форми. Често именно след подобно житейски събитие човек се обръща към професионалист като един от начините да отработи траура и усещането за емоционална и физическа липса. В тази статия ще се опитам да подам (поне според мен) полезна информация за формите на загуба – физичека, емоционална или неясна (ambiguous), с които може да ни срещне живота.
По-познатата форма на загуба Загубата на близък човек е една от най-болезнените форми на загуба в живота. Това може да бъде смъртта на родител, съпруг, дете, брат/сестра роднина, приятел, колега и др. В тази категория можем да поставим и смъртта на домашен любимец, който е важен член на семейството. Траурът може да съвмести в себе си палитра от емоции – от огромна тъга до гняв и неразбиране, като често усещането за загуба на части от нашата идентичност, които сякаш си отиват с покойния човек, също ни удря в основи. Свикнали сме да използваме послания като „Времето лекува“, сякаш задължително имаме изискването към себе си да „преживеем“ загубата и за определен период от време да преминем през различни етапи на скърбене.
Вярвам, че болката остава с нас и ние се научаваме да живеем с нея, а не въпреки нея. Развитието на житейския ни път я обгръща, поставайки все повече слоеве преживявания около все същата скръб. Затова често дори години след загубата се случва например песен, която ни напомня за починалия, да предизвика силна вълна от емоции. Важно е да нямаме изискване към себе си в такива момент – „Ама аз си мислих, че съм го преживял това.“ А да го приемем като естествен контакт с болката, която има своето място в нашия вътрешен свят. Неясната загуба Скръбта след неясна загуба, така наречения ambiguous loss/grief е психологическо състояние, което възниква в резултат на загуба, която е трудна за обясняване или дефиниране. Това може да бъде преживяне при различни ситуации като например дългогодишно отсъствие на някого, когато няма ясна причина за изоставяне/оттегляне от живота, безследно изчезнали хора, за които липсва информация години наред. Роднините и близките се борят да разберат какво е станало и как да се справят с това чувство на загуба, без да има ясна причина или обяснение. Неясната загуба може да доведе до чувство на безпомощност и безсилие. Често се изпитва срам и вина заради това, че не могат да помогнат или да намерят решение на ситуацията. Близките може да не разбират напълно вашата скръб и да имат затруднение да се съобразят с вашите нужди и чувства по отношение на загубата. Това може да доведе до разделение, изолация, отчуждение.
Неясната загуба може да се дефинира и като усещане на скръб при наличието физически на близкия ни човек, но без да присъства емоционално, духовно, личностово – например в случаи на болни от Алцхаймер, форми на деменция, кома. Човекът го има, но и го няма едновременно. Често преживяването на скръб в такива моменти предизвиква и вълна от самообвинение и объркване – „Какъв човек съм, щом скърбя сякаш него/нея ги няма“. Ако сте близки на болен от деменция или Алцхаймер, разбирате това усещане за скръб по човека, когото сте познавали преди болестта, разговорите, които сте водили с него, усещането за близост, спомените и историята, която е била споделена. Често, когато болният си отиде физически, близките му са изстрадали вече неговата загуба далеч преди смъртта да дойде.
Как да си помогнете?
- Изговарянето и споделянето на вашия опит с близки хора, които ви разбират, може да бъде от голяма полза.
- Разговарянето с други хора, които са преживели подобни ситуации, може също да ви помогне да се чувствате по-разбрани и подкрепени.
- Изразяването на своите емоции чрез писане, рисуване или други изкуства може също да бъде облекчаващо.
- Можете да потърсите подкрепа от психотерапевт или психолог, който да ви предостави необходимата безопасна среда, в която да се почувствате спокойни да споделите това, през което преминавате, да изразите вашия гняв, безпомощност, тревога, печал и други емоции.
- При болни и починали от Алцхаймер или деменция често е полезна практиката на „осветяване“ на спомените за вашия близък. Завършването на недовършени разговори, написването на писма до тях или създаването на албум със спомени може да помогне да се запази връзката и да се постигне спокойствие.
Най-важно – ако нищо от тези неща не ви се вижда полезно или важно в периода на скръб, не си давайте зор. Погрижете се за себе си и потребностите, които усещате. Не сте длъжни да се съобразявате с никого.
Накратко за други форми на загуба:
Загубата на работата може да предизвика сериозни емоционални последици в живота на един човек, заради липсата на стабилност и икономическа сигурност. Промяната може да бъде емоционално трудна, но това може да бъде възможност за ново начало и личен растеж.
Загубата на усещане за сигурност – такава каквато я усетихме по време на пандемията и след това със старта на пълномащабната война на Руската федерация в Украйна. За бежанците от войната загубата придоби многопластови измерения – загуба на дом, далеч от родината, оставяйки там близки хора – най-често бащи, братя, на които им е забранено да напускат военната територия, приятели. Едно поколение деца расте в търсене на сигурност, стабилност, предвидимост и във възстановяване на доверие, привързаност, вяра.
Разводът и краят на връзката с партньор може да бъде болезнен и отчуждаващ опит. Това е загуба на усещането за безопасност, подкрепа и обич. Ценно е да се създаде пространство за скръб и да се приеме, че процесът на преживяване на тази загуба може да отнеме време. Важно е да се търси подкрепа от близките и приятели, както и да се работи с професионален психотерапевт, който може да помогне за процеса на заздравяване и възстановяване на самочувствие и доверие.
Загубата на здраве, било то физическо или психическо, може да създаде сериозни предизвикателства в живота на един човек. Това може да бъде диагностицирането на сериозно хронично заболяване, преживяването на насилие или други травматични събития. При възникването на подобна ситуация, стремете се към системна медицинска и психотерапевтична помощ, както и потърсете подкрепа в групи или организации, които се занимават с хора с подобни преживявания.