"А, то не било толкова страшно!" или "Ехаа, колко е светло тук" са често срещани реакции на хора, прекрачили кабинета ми за първи път. Не е лесно да стигне човек до първата си консултация - в преносен смисъл (а и в буквален - зависи дали е решил да вземе асансьора или да се качва по стълбите). Очаквания и нагласи всякакви - от "Мале, сигурно ще съжаля, че изобщо се навих!" през "Притеснено ми е, не зная откъде да започна. А и май не ми се говори вече!" до "Хайде, да почне, за да свърши по-бързо!"
НО Настани ли се човек удобно на мекия диван, в една уютна атмосфера, изпълнена със светлина и красиви, ръчно изработени детайли, въздишката на облекчение идва някак естествено. Усмивката на терапевта също не е за подценяване. Свикнали сме да възприемаме дивана като символ на терапията, но всъщност цялостният декор в един терапевтичен кабинет е от изключително значение за преживяването на клиента. Изследвания сочат, че наличието на личен елемент на терапевта в пространството влияе върху положителната нагласа на човека, потърсил подкрепа. Възприемането на психолога или терапевта като човешко същество всъщност помага много в работата. В моя кабинет има няколко по-лични детайли - рисунки на децата ми и украсени с декупаж щайги-поставки за книги и други декоративни елементи. Неведнъж хора са ми задавали въпроси относно тези декорации - за мен е удоволствие да споделя какво обичам да правя в свободното си време, а и да разкажа, ако стане дума, за рисунките на децата ми.
Личните плочи на стената също будят любопитство и темите около детството и приказките, които са били част от израстването, както на част от клиентите, така и на моето, винаги носят интересна информация. Дори и тийнейджърите имат какво да споделят - за тях са винтидж винили:). Картината с птичето ми е много скъп подарък от един креативен и нестандартен тийн - моя бивша ученичка, която я нарисува специално за моя кабинет.
Ясно е, че всеки детайл носи информация - дали е подредено, дали цари хаос, тъмно ли е, има ли къде човек да си остави чантата, пуши ли се, има ли часовник, има ли излишни и напрягащи звуци, как ухае кабинетът. Това пространство поставя основите на едно взаимодействие между терапевт и клиент, върху които може да се гради с терапевтична работа. Дали е хубаво да има часовник? В моя кабинет има за мое улеснение - той е поставен така, че само аз го виждам. Но това отново е детайл, който зависи от самия терапевт.
Цветът на стените може да буди дискусия сред професионалистите , но досега не е имало някой, който да реагира негативно на мекия оранж. При всички положения е добре да се избягват цветове, които напомнят на хората за институции, болници и неприветливи места. Това ще породи негативни усещания в голяма част от клиентите.
В зависимост от това дали консултирате индивидуално, двойка, семейство, е хубаво да предоставите достатъчно място за клиентите и свобода да изберат къде да се настанят. Когато се замислим за взаимодействието между клиент и терапевт, не трябва да забравяме за обстановката, в която то се осъществява. Всичко има значение. Клиентите развиват и привързаност към определени детайли в кабинета и това дава добра почва за изследване на актуални емоции, въпроси, проблеми.
Позволих си да поставя на стената и една любима мисъл: "Mistakes are the proof that we are trying" като единствено писмено послание в кабинета ми. Успокоява, нали?