Да си доброволец дава усещане за цел и смисъл. Като доброволец се свързваш емоционално с хората, които подкрепяш. А усещането за свързаност е дефицит в днешно време. Винаги съм казвала на младите хора, с които имам щастието да работя, че отделянето на няколко часа на седмица за ценна кауза може да им помогне много повече да намерят себе си, отколкото зомбирането в мрежата. Никога не съм била фен на събирането и даряването на средства, особено в системи, в които не е ясно как ще бъдат разходвани те. Но ако успееш да мотивираш един млад човек да излезе от виртуалния свят, за да се докосне до истинска цел и със собствени усилия да спомогне за подобряването на житейската ситуация на нуждаещ се, то си успял да направиш много.
Аз самата се докоснах до доброволстването в сравнително късна възраст – като студент в Англия. Преди това, през 90те, извънкласните дейности в училище се характеризираха с отиване до близкото кафе или „да се чупим от час“. Никой не се занимаваше, както това се прави днес, да ни насочи към дейност, която да ни е хем полезна, хем приятна. Учейки в Лондон имах възможността да се срещна с един друг свят – на хора от различни възрасти, за които доброволният труд беше част от ежедневието. Аз започнах в една Монтесори детска градина да помагам на малчуганите за няколко часа. След това и да работя доброволно с ХИВ-позитивни деца и младежи в една неправителствена организация. Този контакт ми беше безумно ценен, като ме караше да се изправям срещу страха от загубата на някои от тези прекрасни деца, родили се с вируса в тялото си във време, в което ХИВ-вирусът не се лекуваше така както днес. Дори и за миг не съм се притеснявала за това дали ще се „заразя“. Само за справка – за да се зарази човек, например, от слюнката на ХИВ-позитивен, ще трябва цяла кофа слюнка. Да знаете. Когато се върнах в България продължих с доброволната работа като психолог в НПО сектора, като ментор на млади хора. По-късно, като училищен психолог, за мен беше въпрос на личен ангажимент да помагам на учениците да намерят смисъл в доброволстването. Да направиш нещо без да очакваш нещо материално в замяна. И мисля, че за някои от тях успях.
Ето и чисто обективни причини, заради които е супер яко да доброволстваме:
Доброволците живеят по-дълго и по-здравословно.
Изследвания сочат, че доброволците са по-щастливи и здрави от тези, които не се отдават на подобна работа. Всъщност, на по-късен етап в житейския цикъл, доброволстването носи дори повече позитиви за здравето и усещането за качество на живот. Но обикновено тези, които доброволстват в по-късен етап са хора, които са го правели и по-рано. Аз мисля, че никога не е късно да се започне! Доброволците успяват да създадат смислени отношения с другите.
Въпреки всички възможности за онлайн свързване, хората са толкова самотни, колкото никога преди. Работата с хора, които вярват в една и съща кауза създава пътека за развитие на силни връзки, приятелства. В едно семейство, ако децата доброволстват редом с родителите си то те ще го правят и в зряла възраст.
Доброволната работа е добра за кариерата ви.
Често се случва така, че един доброволец, който се е отдал на дадена кауза по много ефективен начин, бива назначен на позиция в организацията, за която е бил доброволец. През 1973, социален психолог описва съществената роля на „слабите връзки“. Това са тези отношения, които са извън най-близката ни социална мрежа, но ни дават достъп до информация и възможности.
Чрез доброволчество намираме нови връзки, които след това биха могли да спомогнат за кариерното ни развитие.
Доброволчеството е добро за обществото, в което живеем.
В момента имам удоволствието да ръководя, подкрепям и супервизирам екип от доброволци към Single Step – организация, чиято основна цел е да подкрепя ЛГБТИ младежи, техните родители и близки. Започнахме с онлайн чат, защото вярваме, че по този начин най-лесно могат да се свържат с нас младежи, които имат нужда да поговорят с някого. Доброволците са тези, които всяка вечер са на линия и отделят време, желание, усилия да бъдат полезни, да информират или просто да „изслушат“ потребителя. Те са хора, които сами потърсиха възможността да се включат като доброволци. Не бяха „организирани“ или „подтиквани“ от когото и да било. Те ни потърсиха с ясната мисъл, че това, което ще правят, ще има смисъл за едни млади хора, които не се чувстват приети в обществото, в което живеят. Започвайки отдолу-нагоре, всички вярваме, че ще успеем да променим нагласите към ЛГБТИ хората в България. Позволявам си да цитирам един от доброволците, който активно помага в Single Step: “Всеки ден, когато съм в чата на Single Step предлагам подкрепа на хора, за да осъзнаят и приемат себе си, помагам им да разберат, че навсякъде има хора като тях с различни истории и премеждия, както трудни така и лесни. Помагам за разбирането, че независимо какви са имат шанса да реализират мечтите си или да дам полезна и важна информация. Е колкото и странно да си представях, че е това да си доброволец, когато стана от компютъра, се чувствам удовлетворен.. е все така необяснимо удовлетворен, но свиквам.”
Доброволната работа дава усещане за цел
Когато си избрал да работиш без да ти се плаща за това, означава, че каузата наистина е много важна. Намерете за какво бихте отделили времето си. Разбрала съм през годините, че за всеки това е различно. В сайта на Timeheroes може би ще намерите подходяща мисия или пък можете да създадете такава, която да ви носи смисъл. Аз самата съм била ментор на доброволни начала за програмата ABLE mentor, която насърчава младите да развиват проекти със социална, лична или професионална насоченост, подкрепяни от професионалисти в различни сфери. При всички положения движещата сила на всеки доброволец е желанието да помогне. А в консуматорското настояще, това е изключително ценно.