top of page

Подобно на антрополог, психотерапевтът изследва семейството като една непозната територия



Когато дойде при мен едно семейство, което е притеснено около някакъв симптом (може да бъде поведение на детето им или нещо друго), аз често им казвам да се опитат да ме възприемат като антрополог, който изследва и наблюдава непознати територии, използвайки карти за навигация, които те ще разгръщат пред мен стъпка по стъпка. Че за мен "Дъщеря ми се самонаранява, помогнете й!" или "Синът ми се страхува от всякакви болести!" нищо не означава, ако не се разглежда в контекста на семейната система. Това, което се чува в описанието на проблема от страна на родителите е фокус върху един човек и неговият симптом. А същността е далеч по-комплексна от това.

И се започва един изключително многопластов процес, в който поемам ролята на културен антрополог, изследвайки сложната динамика от истории (езикът, който се използва и значението, което се придава), механизми, граници, правила, които оформят уникалната екосистема на всяка семейна единица. Благодарение на доверието, което се изгражда, аз съм допусната в сърцевината на семейните взаимоотношения, търсейки разбирането на ритуалите, традициите и неписаните правила, които управляват взаимодействието между членовете на семейството.

 

Старая се да подхождам към всяка семейна система със смирение и непредубеденост, приемайки, че тя е микрокосмос със собствен език, норми и история. Вслушвайки се внимателно в историите, изтъкани в семейната тъкан, се опитвам да дешифрирам сложния пъзел от емоции, роли и динамика, които влияят на поведението и поддържат симптома.


Това, което може да изглежда нефункционално или извън норма от външна гледна точка, може да има дълбоко значение в контекста на семейството.

Идва момент, в който, вече поназнайвайки езика на семейството, фамилният терапевт поема ролята и на културен преводач, помагайки на членовете на семейството да декодират скритите послания и значения, вградени в техните взаимодействия, за да подпомогне диалога, насочвайки ги към нови начини на връзка и общуване. В крайна сметка, подобнo на антрополог, фамилният терапевт се стреми да разкрие основните модели и структури, които оформят семейния живот, като създава, заедно със семейството, пространство на всеки член да пренапише своята история и да създаде по-силни, по-здрави връзки.

Психотерапевтът е необходимо да почита многообразието на човешкия опит, като чрез работата си преодолява пропастта между различните светове, създавайки възможност за осветляването на нови територии.


64 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Comentarios


bottom of page