Когато преди години отговарях всяка седмица на писма на разтревожени тийнейджъри, неведнъж попадах на темата за възприятието на собственото тяло. Особено в тази възраст въпросът "Кой съм?" е много тясно свързан с "Как изглеждам?" и "Как ме възприемат другите?". Текстът, който ще прочетете, беше написан от мен и публикуван в сп. "Всичко за жената" през 2009г., но звучи все така актуално.
"Всичко започна, когато бях в 8. клас. Нямам проблем с тялото си, но когато става дума за лицето ми...никак не го харесвам. Имам ужасни сенки под очите, ужасно акне. Но носът ми най-много ме притеснява. Изкривен и голям. Сигурна съм, че хората гледат само него!" От Момичето с кривия нос
Разстройството телесна дисморфия е състояние, в което човек е свръхангажиран със свой въображаем или незначителен реален недостатък в някоя част от тялото си. Започва с леко повишено внимание върху този недостатък и прераства в обсебващо поведение, което води до силен психологически стрес. Най-често появата на това състояние е в юношеска възраст или в ранните 20 години. Изследвания сочат, че "навестява" и мъже, и жени. Това разстройство официално е разпознато от АПА през 1987г., а през 1997г. е записано за първи път в DSM - класификация за психичните разстройства. Симптоми
Натрапчиви мисли за нереален/изопачен дефект в тялото
Маниакални и неконтролируеми поведения, свързани с това изкривено възприятие
Социална фобия; самота; социална изолация;
Възможни панически атаки
Повтарящи се ритуали
Хронично ниско самочувствие
Силни чувства на срам
Ниска академична успеваемост
Специфични поведения
Компулсивно гледане в огледалото, вглеждане в стъклени врати и прозорци
Или обратното - нежелание да вижда образа си; премахване на огледала от дома
Опити за маскиране с грим, носене на по-големи дрехи и шапки
Компулсивно докосване на кожата
Самонараняване
Вманиачаване по естетичната хирургия или дерматологични процедури
В най-екстремни случаи, човек сам се опитва да приложи козметични промени по оперативен път с ужасяващи резултати
Кои части от тялото най-често се възприемат с недостатък
Кожа - 73%; Нос - 37%; Тегло - 22%; Гърди - 21%; Зъби - 20%; Очи - 20%; Части на лицето - най-общо - 12%; Гениталии - 8%
Психологически предпоставки
Прекомерната критика от страна на авторитети към малкото дете може да изиграе роля за появата на това разстройство. Свръхконтролът от страна на родителите също е рисков фактор, който може да развие зависима личност с висока тревожност. Преживявания в живота като физическа и психическа травма, отхвърляне. Аспекти на личността, които биха могли да допринесат за развитието на това състояние - перфекционизъм, интровертност, нарцисизъм, чувствителност към отхвърляне. Днес научни изследвания сочат, че 20% от хората със симптоми на телесна дисморфия имат член от семейството, който също е страдал от подобни състояния.
Подкрепа
Много от хората, страдащи от телесна дисморфия, търсят помощ от пластични хирурзи или дерматолози с незадоволителен резултат, преди да потърсят психиатрично или психотерапевтично лечение. Пластичната хирургия може да доведе до психоза, самоубийство и несекващи молби за повече и повече хирургически намеси. Традиционните методи в психотерапията не са особено ефективни при лечението на това състояние. Когнитивно-поведенческата терапия засега дава най-добри резултати.
Ако припознавате себе си в описаните симптоми
Информирайте се за телесна дисморфия (Body Dysmorphic Disorder - BDD) Разпознайте какви фактори повишават тревожността ви и изострят симптомите ви
Бъдете по-активни физически - това спомага за намаляване на тревожността и разсейва от обсесивните мисли Потърсете психотерапевтична подкрепа
Въпроси, които можете да си зададете (или да попитате близък, за когото се притеснявате): “Много ли се притеснявате за външния си вид или определени части на тялото си, които смятате за неприятни?” “Главното притеснение за вашето тяло е свързано с теглото ви?" “Какво влияние има прекомерното мислене за вашия външен вид върху вашия живот?" “Колко време на ден прекарвате в мисли и поведения, свързани с вашите притеснения за външния вид?”
Препоръчвам да прочетете книгата "Broken Mirror" на Д-р Катарин Филипс. Можете да я намерите и в Google Books безплатно онлайн.