Животът с вещоман* може да бъде емоционално и психологическо предизвикателство. Като психотерапевт съм свидетел от първа ръка на дълбокото и трайно въздействие, което тази житейска ситуация може да окаже върху психичното здраве на хората, които споделят живота си с хора, трупащи вещи. В тази статия ще разгледам дългосрочните последици за психичното здраве, които могат да възникнат от съжителството с вещоман, и ще предложа информация за механизмите за справяне и търсене на помощ, за да се подпомогне възстановяването.
Вещоманите (hoarders) са хора, които се борят с натрапчиво трупане на вещи - състояние, което се характеризира с прекомерна и постоянна трудност при изхвърляне или разделяне с вещи, независимо от тяхната стойност. Това състояние* (прочетете по-подробно в края на статията) засяга не само самите хора, които трупат вещи, но има и дълбоки психологически последици за техните роднини и близки.
1. Чувство на безпомощност и фрустрация
Ако сте близък човек или роднина на вещоман най-вероятно изпитвате чувство на безпомощност и разочарование, когато ставате свидетел на неконтролируемото поведение на вашия близък. При опитите ви да се намесите, често сте посрещнати със съпротива или отричането, че подобен проблем съществува. Тази постоянна борба за оказване на помощ, при която не се постига значителен напредък, може да доведе до чувство на безсилие и да увеличи емоционалното ви бреме.
2. Емоционален стрес и тревожност
Животът в претрупана и разхвърляна среда може да бъде емоционално стресиращ за близките на вещоманите. Постоянното безпокойство и страх, свързани със сигурността и благополучието на вещомана, както и страхът, че ще бъде съден или критикуван от другите, могат да бъдат непреодолими. Несигурността за бъдещето и страхът от изгонване или социална изолация могат да допринесат за повишаване на нивото на тревожност.
3. Обтегнати отношения и изолация
Близките на хората, които трупат вещи, често се сблъскват с обтегнати отношения в семействата и социалните си кръгове. Стресът и разочарованието, причинени от поведението на трупащите вещи, могат да доведат до конфликти и недоразумения. Освен това срамът, свързан със състоянието на трупане на вещи може да накара роднините да се оттеглят от обществото, да избягват да канят приятели или членове на семейството си у дома, което води до чувство на изолация и самота. Това може да засили чувството на самота и да възпрепятства възможностите за създаване на здравословни системи за подкрепа.
4. Финансови и практически предизвикателства
Тежестта от почистването и справянето с безпорядъка може да стане непосилна, отнемайки ценно време и енергия, които биха могли да бъдат изразходвани за други дейности. Вещоманът може да е безработен и да е в капана на това, че ще започне работа само след като реши проблема с вещите си.
5. Вина и самообвинение
Като роднина на вещоман може да изпитвате чувство на вина, като се питате дали сте могли да направите повече, за да предотвратите или да се справите с поведението на близкия човек. Важно е да знаете, че вещоманията е сложно психично състояние, което не се дължи единствено на външни фактори. Въпреки това тези емоции могат да окажат отрицателно въздействие върху психичното ви благополучие.
6. Емоционално и физическо въздействие върху здравето
Един от най-разпространените дългосрочни ефекти от живота със събирач на вещи е хроничният стрес и тревожност. Претрупаната и неорганизирана жилищна среда може да създаде постоянно състояние на напрежение и безпокойство. Тъй като поведението на трупане на вещи често се влошава с течение на времето, хората могат да се почувстват претоварени от постоянно нарастващите купчини вещи, което води до повишаване на нивото на тревожност. Постоянното напрежение може да доведе и до проблеми с физическото здраве, включително умора, нарушения на съня и отслабена имунна система.
7. Развитие на обсесивно-компулсивно поведение
В някои случаи хората, живеещи с вещомани могат сами да развият обсесивно-компулсивно поведение. Нуждата от поддържане на някакво подобие на ред сред хаоса може да предизвика компулсивни тенденции, които да се отразят на ежедневието им и допълнително да утежнят тежестта върху психичното здраве.
8. Емоционална дистанцираност и избягване на конфликти
За да се справят с непреодолимата ситуация, хората могат емоционално да се откъснат от вещомана или от претрупаната среда. Това емоционално откъсване може да доведе до срив в общуването и да попречи на изразяването на истински чувства, допринасяйки за нерешени конфликти в семейната система.
Стратегии за справяне
Макар че животът с вещоман може да бъде огромно предизвикателство, има стратегии за справяне и начини за подкрепа, които могат да помогнат за облекчаване на последиците за психичното здраве:
1. Осъзнаване и търсене на помощ: Трупането на вещи е психично заболяване. Ако е възможно, потърсете професионална подкрепа за себе си и за вещомана. Привличането на помощ от професионалист в областта на психичното здраве, като психотерапевт, психолог или психиатър, може да ви осигури безопасно пространство, в което да обработите емоциите си и да разработите механизми за справяне.
2. Поощряване на границите: Опитайте се да поставите и поддържате здравословни граници, за да защитите своето емоционално и физическо благополучие.
3. Семейна терапия: Ако е възможно, включването на вещомана в семейна терапия може да помогне за решаване на основните проблеми и да насърчи откритата комуникация.
4. Фокусирайте се върху грижата за себе си: Приоритет за вас е добре да бъдат физическите упражнения, хобитата или прекарването на време с подкрепящи приятели.
*** Какво е да си дете, което расте с родител-вещоман Израстването като дете на вещоман може да бъде емоционално бурно и предизвикателно преживяване, което оформя психологическото благополучие на личността по дълбок начин. Претрупаната и задушаваща житейска среда може да създаде усещане за хаос и нестабилност, което води до чувство на тревожност и хроничен стрес. Децата на вещомани могат да станат свидетели на борбата на родителите им да се разделят с притежанията си, което води до дълбоко вкоренен страх от изоставяне или загуба. Поведението на вещоманите може също така да попречи на детето да покани приятели или да участва в социални дейности, което води до чувство на изолация и срам. С напредването на възрастта тези хора могат да развият механизми за справяне с домашната среда, но дългосрочното психологическо въздействие може да включва трудности при формирането на емоционална привързаност, трудности при вземането на решения, както и склонност към тревожност, депресия или дори склонност към трупане на вещи.
Ако имате вещоман в семейството или текстът ви напомня на преживявания на ваш близък човек, не се притеснявайте да потърсете професионална подкрепа!
*Дефиниция
В DSM-5 (Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства) разстройството "вещомания" (hoarding) е категоризирано под обсесивно-компулсивни и свързани с тях разстройства. То се характеризира с постоянна трудност при изхвърляне или разделяне с вещи, независимо от действителната им стойност. Събирачите изпитват силен стремеж да съхраняват предмети, което води до натрупване на прекомерен безпорядък, който често прави жилищните им пространства почти невъзможни за използване.
За да бъде поставена диагноза "разстройство вещомания", симптомите трябва да причиняват значителен стрес или деградация в различни области на живота на човека, като например социалното, професионалното или личното му функциониране. Диагностицирането на разстройството изисква задълбочена оценка от квалифициран специалист в областта на психичното здраве, като психиатър, психолог или лицензиран терапевт, който може да оцени симптомите на човек и да определи дали те отговарят на критериите за разстройството.