top of page

Един сгафил психотерапевт

Тамън съм се прибрала вкъщи, доволна, че този ден по-рано съм приключила в кабинета, и получавам обаждане от клиент.

"Ани, аз чукам на вратата, но никой не отваря." Сърцето ми пада в петите, изпотявам се и признавам, че съм изненадана. "Ама, нямам в календара записана сесия за днес, с теб, в този час. Явно е станала някаква грешка." Но е факт, че клиентът е бил целият път до кабинета, в късен час, а мен ме няма. Грешката е, че по някаква причина записаният час не фигурира в календара ми. Най-вероятно съм пропуснала да го добавя в бързината (историята на моя живот - когато правя няколко неща едновременно). Бързо записваме нов час за следващия ден (късмет) и сесията е за моя сметка. Извиних се многократно, клиентът прие ситуацията, обсъдихме я в началото на следващата ни сесия.


Клиентите, с които работя, често страдат от липса на доверие към другите, към света, били са изоставяни, подвеждани, разочаровани многократно. Когато и терапевтът, с когото са изграждали доверителен контакт дълго време, не се появи за сесия, това може да спъне целият процес. Ако не се отработи в рамките на здравословните граници. За жалост, грешки като тази се случват и може да са повод за преосмисляне на контекста, рамките, заявката за работа. Свикнала съм клиенти да забравят за наша сесия, или да отменят в последния момент. Всичко се случва. Но е съвсем различно, когато аз направя това.


По-миналата седмица, в един ден, в който си спомням, че валя сериозен сняг в София, се сбъдна друг мой кошмар. Приближаваше 11ч и аз очаквах клиентката, която бях записала в календара. Почука се на вратата, отварям и гледам...друга клиентка. Записването на двама клиенти за един и същи час, като само единият е вписан в графика, е наистина невероятен ужас. На всичкото отгоре, тази клиентка се беше разкарвала в най-снежния ден за декември. Не ме питайте как определям в този момент с коя клиентка да работя. Не бих искала да ми се случва отново. Изпитах огромно неудоство, усещане за непрофесионализъм. И думите на клиентката "Е, значи и ти си човек като всички нас." останаха с мен дълго време. Видяхме се на следващия ден и отново поех отговорност за случилото се.


Напомних си да не записвам часове "в крачка". Когато ми се обади клиент или ми пише за час, да не планирам нищо, ако не съм в покой, в усещане за фокус само върху това. Желанието ми да угодя, да отговоря веднага на съобщенията, да не чакат, да свърша всичко тук и сега, ми изигра лоша шега и ме остави да вися в пространството на вината. Все още се уча да не бързам.


Клиентите ми имат огромна и основна потребност от безопасност и сигурност. Това е и съществена задача на терапията - да посрещне тази нужда. И всъщност грешките са част от взаимодействието и биха могли да бъдат използвани в полза на този процес. Терапевтът не е безгрешен, той прави гафове и как борави с тях е по-важно за терапевтичния процес, отколкото самия гаф.

 

Започне ли сесията, клиентът има моето пълно внимание и присъствие. За този час, в който сме заедно, фокусът е изцяло върху нашата работа. Вярвам, че този кредит на доверие може да позволи и това клиентът да види, че аз също мога да правя грешки и гафове и това не застрашава взаимодействието ни. В свят, в който стремежът към перфекционизъм стои в основата на много страдания в психологичен и физически план, е ценно да можем да кажем: "Сгафих! Имам още да уча."

 

Благодаря на всички мои клиенти, които ми се довериха през изминалата година и ми позволиха да стана част от техния житейски път!






88 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page